ГО̀НЯ СЕ, -иш се, мн., св. го̀нѝх се, несв., непрех. За животни — в разгонен период съм; разгонил съм се. Имаме крава ялова, / ето ми девет години / гони сe, пък не са тели. Нар. пес., СбНУ XXVIII, 171.


Източник: Речник на българския език (онлайн)